BG | EN 
 
 
Публикации
Културна политика
Финансиране на културата
Културна статистика
Конференции


Контакти
Обсерватория по икономика на културата
ул."Искър" № 65
София 1527
тел/факс: +359 2 846 35 34

Дебати

Стенограма от последния дебат – февруари 2017 т.е.  СТЕНОГРАМА ОТ ПРЕДИЗБОРНИЯ ДЕБАТ “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ - 2017” 

 

 

 

Дебатът като инструмент за политики. Липси и компенсации. (На примера на предизборни дебати „Култура и Политика“ (2009–2014 г.)[1]

 

Доц. д-р Биляна Томова[2]

 

 

Дебатът е инструмент за правене на политики не от днес и може би затова ораторството е било част от харизмата на лидера още в древността. В настоящата българска политическа действителност все по-трудно срещаме в едно изречение думите дебат и лидер.

За политика дебатът е ярка форма на видимост и изграждане на образ. Ето защо, дебатът е възможност и заплаха. В модерните ни политически времена този инструмент навлезе бавно и бе приет със страх от стихийно формиращата се нова политическа класа. За отделния избирател създаването на мнение и политическа позиция чрез предизборните дебати се оказа търсено решение: в атмосферата на конкуренция и с привкус на скандал и шоу елементи може да наваксаш пропусната информация от предизборния маратон.

А какво е дебатът за гражданските общества на „новите европейски пазари“? Късно появил се инструмент за развитие на гражданското общество, поне в национален аспект? Отговорът за съжаление е „да“.

Първа крачка в тази посока през 2009 година прави гражданското общество в сектора на българската култура чрез поредица от дебати „Култура и Политика“ (2009–2014 г.) организирани от екипа на  Обсерватория по икономика на културата - неправителствена организация основана 2008г. и състояща се от изследователи и преподаватели в областта на икономика на културата, финансиране на културата, европейско право, културни политики.

Защо в културата?

Отговорът е многопластов, но това което е видимо на върха на айсберга „национална културна политика„ е крайната безизходица в сектора, хаотичното и радикално преминаване към пазарен принцип през 90-те години, което доведе до: зачезването на националната филмова индустрия, музикалната индустрия, драстично свиване на потреблението на културни продукти, изчезване на образователни специалности във висшите училища по изкуства, безкрайни реформи в сценичните изкуства, заплати малко по-високи от минималната за страната. И като финал, превръщането на създателите на духа в периферни пазарни субекти – обект на остатъчно финансиране, защото културата вече не бе идеология и от инструмент за пропаганда кротко бе превърната в локално отражение на глобалните тенденции на мултикултурността.

Природата на голяма част от културните продукти (сценични изкуства, филмова индустрия и др.) носи в себе кризите и не устойчивостта като генетичен елемент[3]. Това  е рационален аргумент за държавно подпомагане, предопределящо  и  водещата роля на публичното финансиране на културния сектор  не само в България, но и като част от европейския културен модел на управление и финансиране. 

Като катализатор на изброените фактори не бива да се забравя, че българската култура е с авторитет в обществото. Така например, в българската кино история има достойни имена с ясна гражданска позиция, има спрени филми (Бинка Желязкова, Христо Ганев) и специални Постановления на ЦК на БКП за състоянието на кинематографията. Това е изкуството  от което започват по-късните дисидентски настроения в страната, а гилдията е настроена анти конформистки.

От тази гилдия започнаха и първите обосновани граждански искания и се стигна до първото по рода си Споразумение за партньорство между Комисията по култура, гражданското общество и медиите в 41-то Народно събрание, Министерство на културата и граждански и синдикални организации в областта на културата. (декември 2010г.) – „Публичните власти и гражданските обединения взаимно зачитат своите допълващи се компетенции при формирането, актуализирането и провеждането на националната културна политика.....» [4]

Не може да се прескочи факта, че Споразумението бе предшествано от 4 улични протеста:

·         1 декември 2010 г. / пред Народното събрание/

·         3 декември 2010 г. /пред Министерство на културата и мирно шествие до Министерски съвет и Народното събрание/

·         9 декември 2010 г./ пред Народен театър “Иван Вазов”/

·         14 декември 2010 г. /пред  Министерски съвет/

А хронологията на събитията (придобили известност при медийното отразяване като „бунтът на киното“), за да се стигне до Споразумението е поредица от срещи, които разкриват формирано гражданско общество в българската културата и в частност в българската филмова индустрия:

Срещи в Министерски съвет, Министерство на финансите и Министерство на културата

·         11 декември 2010 г./трима представители на филмовата общност се срещат с Министър-председателя/

·         14 декември 2010 г./ среща на представители на филмовата общност с Министър –председателя/

·         15, 16, 20, 21, 22 декември 2010 г./заседание на работна група между филмовата общност и представители на Министерство на културата в Министерски съвет

·         23 декември 2010 г./ среща на филмовата общност с Министър-председателя/

·         11 януари 2011 г., 15 ч./ среща на филмовата общност в Министерство на културата/

·         11 януари 2011 г. , 17 ч./ среща на филмовата общност в Министерство на финансите/

·         12 януари 2011 г. / среща на филмовата общност с Министър-председателя/

·         14 януари 2011 г ./ среща на филмовата общност в Министерство на културата/

 

Ето защо, в тази среда предизборните дебати „Култура и Политика“ (2009–2014 г.) съвсем естествено израснаха в реален инструмент за развитие на гражданското общество. Дебатите имат като заявена  цел:

·         формиране на нов модел за правене на политики.

·         преодоляване на задкулисното договаряне и маргинализирането на идеята за информирания избор.

·         търсене на гаранции за устойчивост чрез поемане на общи ангажименти от трите субекта на културната политика – държавата, бизнеса и гражданското общество.

 

За период от пет години са проведени девет предизборни дебати „Култура и Политика“. Те са обвързани с Парламентарни, Местни, Президентски  избори и избори за Евро парламент и са в следната последователност:

май-юни 2009, Център за култура и дебат „Червената къща“, ул. „Любен Каравелов“ 15, София

Три Предизборни дебати на тема „Култура и Политика“ с области:

1. „Културно наследство“

2. „Културни индустрии (Филмопроизводство)“

3. „Българската култура –приоритети, бъдещи отговорности, законодателни и управленски ангажименти“

       

29 септември, 6 октомври 2011 г.,  Дом на киното, ул. “Екзарх Йосиф” 37, гр. София;

4.Кандидат-президентски дебат “Българската култура и президентската институция”

Участници

„Тук пред Вас ще участват г-н Ивайло Калфин, кандидат-президент от Българска социалистическа партия,  г-жа Меглена Кунева (експерт Иглика Трифонова)и г-н Волен Сидеров, кандидат-президент от политическа партия Атака. Отказ от два от щабовете-получихме отказ в последния момент от господин Плевнелиев и отказ от господин Румен Христов (писмо)“

От стенограмата на дебата

 

5.Кандидат-общински  дебат “Българската култура и Столична община”,

 

Участници

„От петте покани, които бяхме изпратили до пет различни предизборни щаба, пред Вас са четирима кандидати с техните експерти. Това са Г-жа Йорданка Фандъкова от политическа партия ГЕРБ,  Г-н Прошко Прошков от Съюза на десните сили, Г-н Кадиев от Българска социалистическа партия и Г-н Владимир Каролев от НДСВ. Днес по обяд получихме отказ от Г-н Пехливанов от политическа партия Атака. Поради невъзможност и натовареност в програмата той няма възможност да присъства“.

От стенограмата на дебата

 

3 и 4 Април 2013, Гьоте-институт, ул. “Будапеща” 1,София

6. Предизборен дебат “Българската култура – стратегическо планиране, финансиране и законодателство”

7. Предизборен дебат “Регионална културна политика – проблеми и възможни решения”

 

13 Май, 2014г., Дом на киното, ул. “Екзарх Йосиф” 37, гр. София;

8.“Българската култура–в контекста на изборите за Европейски парламент 2014 г.”

16 Септември 2014г., Дом на киното, ул. “Екзарх Йосиф” 37, гр. София;

9. «Българската култура и парламентарните избори 2014г.”

 Обект на дебатите е българската култура. Предмет – внасяне на експертния потенциал при правене на културни политики и изграждане на политики чрез събуждане на обществено внимание от гражданския сектор. Целите на дебатите “Култура & Политика“ са:

·         Дебатите “Култура & Политика“ да се превърнат в традиционен инструмент за граждански мониторинг в областта на културата;

·         Представянето на българската култура в предизборните програми, а в последствие и в управленските програми на различно институционално ниво, да стане аксиоматично изискване и неделимо статукво от всяка политическа амбиция;

·         Публичните обсъждания и дебати по обществено значими теми да се превърнат в наложен инструмент за въвличане на всички заинтересовани страни в правенето на политики;

·         Да се утвърди правото на гражданското общество да заявява своя интерес и да участва пряко в процеса на вземане на решения; да се премине крачка напред към т.нар. добро управление и отворено управление.

 

Организатор е екипът на Обсерватория по икономика на културата, като основната визия е, че:„В полза както на цялото общество, така и за успеха на политиките на бъдещите Народно събрание и Министерски съвет е особено важно програмите за култура на политическите партии да бъдат подложени на публичен дебат, за да бъдат разпознаваеми, да вземат предвид актуални въпроси и проблематики посредством мнението на гражданското общество, да бъдат обогатени от експертизата на заинтересованите страни и да получат възможно най-широка подкрепа още в предизборния период.“

Изработва се алгоритъм за организиране на дебатите със следната последователност:

·         За участие в предизборните дебати са поканени първите шест по рейтинг политически партии според социологическите проучвания, заявили участието си и направили регистрация в ЦИК за парламентарните избори, местните и др. избори.

·         Дебатът е два часа на територия, която най-често е културен институт, предоставящ безвъзмездно пространство за дебата.

·         Аудиторията на дебата се състои от творци, представители на сдружения, гилдии и професионални съюзи в културата и изкуствата, представители на работодателите и мениджърите в културата, спонсори, меценати, представители на бизнеса, неправителствения сектор, експерти и изследователи, както и медии. Също така, поканени са и представители на Министерство на културата, Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието, младежта и науката, Столична община.

·         За подготовка на дебата се изготвя и предоставя предварително както на кандидатите, така и на аудиторията кратък аналитичен текст (от 20 до 70 страници) по темите на дебата финализиран с въпроси. Организаторите , т.е. Обсерваторията приема, че това е единствената възможна продуктивна база за дискусиите, поради: непознаване спецификата и проблематиката на сектора от политиците, нужда от експертна помощ и слабото обществено внимание към сектора и постепенното му маргинализиране, както и поради сваляне на идеологическите очаквания от него, така и поради неговия относително малък относителен дял.

·         Текстът се разпраща до 1500 адресата – посочената по-горе аудитория, както и 300 журналиста.

Темите на дебатите  са свързани с конкретни актуални, но и с принципни въпроси в областта на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм. Те са аналитично разгледани в разпратения изследователски текст, който завършва със серия от въпроси около, които се очаква да се проведе дебата[5].

А осъзнатите чрез дебатите липси получиха ли компенсации, т.е. реални постижения (от идеи, поети ангажименти и обещания) от дебатите?

Постижения, които да са разпознаваеми и са станали елемент от „доброто управление“ могат да бъдат разделени на няколко управленски нива в зависимост от конкретния предизборен дебат.

Дебати за парламентарни избори

·         Културата стана част от предизборната програма на партиите. Засега на тези партии, които са основни играчи в националния политически живот.  

·         Културата е част от програмата на пет министерски съвета.

·         Пактът за култура, предвиждащ отделянето на 1% от БВП за култура, който за пръв път бе издигнат като идея на един от тези дебати (2014г.)  се превърна в национална кауза в областта на културата и днес има обща Национална петиция.

Дебати за президентски избори

·         Бе създаден Консултативен съвет към Президента за национална стратегия за култура (2012).

Дебати за местни избори

·         Бе създадена Стратегия за култура на София (2012).

·         София се присъедини към мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО и бе удостоена с титлата "Град на киното"(2014).

·         Създава се стратегия за развитие на филмовата индустрия в София (2016).

 

Днес отново сме в предизборна ситуация и липсата на традиционна дебатна политика в българското общество изобщо не се нрави на така наречения „среден избирател“. Може да се приеме като постижение на изминалите години, че липсата на дебати вече е осъзната липса. Ето само един бегъл поглед в най-популярната социална мрежа -Фейсбук, която днес можем да приемем за селската кръчма, където в разказите на Елин Пелин се бистри политиката:

„Бягството от дебати, отклоняването на участие в спорове в Древна Гърция е било възприемано като… престъпление, като  криминално деяние…израз на нескривано пренебрежение към човешкия интерес на общността.“ А.Г. Фейсбук 03.11.16

 „Обществото трябва да изработи абсолютна нетърпимост към бягството от дебати на кандидати за обществени постове..“ К.П. Фейсбук 03.11.16

Липсите са осъзнати… и това вече е факт от една нова политическа култура.

 

 



[1] След написването на този материал се състоя дебата „КУЛТУРА & ПОЛИТИКА 2017 - БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ“. Той бе проведен на 28 февруари 2017 г ( 17:00 – 19:00 ч.) в Национална художествена галерия -  Квадрат 500, площад „Св. Ал. Невски“, зала 19, гр. София.

[2] Докладът е изнесен на научна конференция „Повишаване на интереса към политическите науки в УНСС“,  УНСС 4 ноември 2016 г.

  

[3] Томова Б., Пазарна трансформация на културната сфера, в “Пазарна трансформация на социално-културната сфера”-изд. „Стопанство”, 2007, Томова Б., Българската филмова индустрия: „Слънцето и сянката“ на прехода. Пазари. Политики. Дефицити . Научни трудове на УНСС том 3 /2014, Издателство "Стопанство", УНСС, 197-231с.

[4] Приложение 1 Споразумение за партньорство

[5] Приложение 2 – Въпроси за дебат. Част от аналитичния текст към дебат 8.“Българската култура–в контекста на изборите за Европейски парламент 2014 г.”